Наскоро деца с трепет споделиха, че не знаят какво е Мечта. Облечени в черни кожени дрехи с дълги перчеми над тежкия нощен грим за очи подскачаха безразлично неритмично в студа окаден с въглищен дим. Дим и мъгла в чудесна комбинация изпълваше телата им. И ръцете и краката им се мятаха без смисъл и форма за стил.

" - Дриим е това!" - обясниха ми кратко. " - Дриим! А не Мечта!"
" - Подскачай! Не се дръж като татко! Вирни и твойта глава!"

С черни нокти и спластени коси, с дебели вериги и празни очи мачкаха гневно снега неизрит и търсеха някой да бъде набит!!!


................................................. а там някъде на кожен диван пред топлата ГАЗОВА камина секретарката на кмета разтвори бедра.